Сигнал на Независима Експертна мрежа НИЕ до КЗД за нарушено право на равно третиране на деца с увреждания

През 2021 г. Адвокатите от Независима експертна мрежа НИЕ (към онзи момент- неформална мрежа, а сега – регистрирано Сдружение със същото име) депозирахме пред КЗД сигнал, в който твърдим дискриминация по признак увреждане и социално положение спрямо на децата с увреждания, настанени в Домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД).

Макар и обемен, сигналът ни е по съществото си ясен: единствените деца, за които се позволява настаняване в институция са децата с тежки увреждания.

Сигналът ни е срещу действия и нормативни актове на няколко държавни органа – Министерство на здравеопазването (МЗ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), срещу Държавната Агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министъра на труда и социалната политика, както и срещу Министерски съвет на Р. България

Накратко, в сигнала твърдим следното:

1. Само децата с увреждания, настанени в ДМСГД продължават да живеят в голяма институция от затворен тип. Нито едно друго дете с увреждане  не е настанено в институция (тип „ДОМ”);

2. Децата с увреждания, настанени в ДМСГД са изолирани от общността повече от всяко друго дете с или без увреждане. ДМСГД са институции, в които основно се прилага медицинския модел, поради което и достъпът на децата до общността и на общността до децата е сведен до минимум. Децата в ДМСГД живеят по-затворено от всяко друго дете.

3. В резултат на изолацията описана в т.2, децата с увреждания, настанени в ДМСГД не развиват социални умения, не познават живота в обществото и са неподготвени за самостоятелен живот в общността, което уврежда много сериозно правната им сфера – в частност, гарантираните им права по чл. 19 КПХУ и чл. 8 ЕКПЧ.

4. Децата с увреждания, настанени в ДМСГД много по-рядко отколкото другите деца с увреждания, са реинтегрирани в семействата си, много рядко са настанявани и в приемни семейства. Това е така, поради липсата на усилия от страна на държавата, в лицето на МЗ и МТСП да създаде ефективно работещи „нови интегрирани здравно-социални услуги в общността (съгласно текста на Концепцията), насочени, както към превенция на настаняването им, така и към интеграция в семейството и общността като в крайна сметка  осигури правото на тези деца на достъп до включено в общността живеене и право на семеен живот.

5. Децата с увреждания, настанени в институция или групова форма на грижа (каквато и да е форма – ДМСГД и/или ЦНСТ) нямат независим от институцията (услугата, общината) представител, който би могъл да се застъпи за правата им. Това води до необоснованото им изключване от възможността да реализират правата си съгласно установения правов ред и в изпълнение на местното и международното законодателство в областта на правата на човека. 6. Поради груповия начин на полагане на грижа, индивидуалният интерес на отделното дете е пренебрегван по правило.

7. Възможностите за избор за лечение, рехабилитация и интеграция на децата с увреждания, настанени в ДМСГД са значително по-бедни, отколкото на децата в общността.

8. Възможностите за получаване на образование на децата, настанени в ДМСГД са значително по-оскъдни, в някои случаи практически липсват.

9. Децата, които са били настанени в ДМСГД, а след това преместени в резидентен център за грижа от типа „Център за настаняване от семеен тип” са приемани и разглеждани като деца с по-малки възможности от другите деца, което се дължи в много случаи на занемаряването им в ДМСГД, прилагане спрямо тях изключително на медицински грижи, но не и на грижи за тяхното развитие като човешки същества, за развиване на социални и общочовешки умения. Това води до изоставане, което може да бъде наваксано с подходящи грижи и рехабилитация, но такива не им се предлагат.

10. Децата с увреждания, настанени в ДМСГД са задържани продължително в институциите, много след навършване на 3 годишна възраст, като някои от тях са прекарали толкова дълго време в институция, че шансът им за интегриране в общността, особено без интензивна и целенасочена грижа (каквато в България не е развита) е сведен до невъзможност.

11. Поради затворения и сегрегиран подход спрямо децата, настанявани и настанени в ДМСГД и в ЦНСТ, много често същите стават обект на насилие, злоупотреби от страна на персонал и /или други потребители. Тези актове не се разследват, децата не се констриурат като страни по съответните производства с оглед защита на техните права и интереси и право на обезщетение и репарации. В масовият случай такива актове остават скрити за обществото и дори не се разпознават от пряко ангажираните специалисти – социални работници, административни ръководители, прокурори и др. като насилие спрямо точно тези деца с оглед увреждането и семейното им положение.

12. Спрямо децата с тежки увреждания, настанени в ДМСГД или ЦНСТ се прилага нечовешко отношение и някои от тях са подложени на форма на отнасяне, която може да се квалифицира като изтезание. Това се отнася в голяма степен до децата, които са хранени чрез назални сонди, както и тези, които страдат от хидроцефалия и това състояние не е компенсирано.

13. В България е добре развит модел на приемна грижа за деца без увреждания и за деца с леки увреждания. Такава грижа за децата с тежки увреждания не е развита и децата, настанени в ДМСГД или в ЦНСТ за деца с нужда от медицинска помощ нямат шанс да бъдат отглеждани в семейна среда.

В същото време, държавата инвестира милиони в изграждането на нови центрове за грижа, които по съществото си са нови институции и повтарят модела на изключване и дискриминация. Поставяме този въпрос на разглеждане, като искаме да бъде признато, че инвестициите в институции са дискриминационни практики.

На основание на изтъкнатото НИЕ поискахме от КЗД да установи дискриминация спрямо децата с увреждания, които са били или продължават да са настанени в ДМСГД по признак увреждане и признак семейно и социално положение; да постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране; да наложи предвидените в ЗЗДискр. санкции и принудителни административни мерки; да изготви цялостен доклад относно дискриминацията на хората с увреждания, както и да установи нарушение на КПХУ от страна на ответниците, а особеното ни искане е да бъдат предприети действия по огласяване на подадения сигнал, като бъдат приканени родителите и близките на деца, непосредствено засегнати от описаната в сигнала дискриминация да се присъединят в настоящето производство като засегнати страни.

Образувана е преписка с номер 351/2021 г.

Разглеждането на повдигнатите от нас въпроси предстои.