На 27-ми септември 2022 г. се проведе уебинар за представяне на доклада “Деинституционализация и живот в общността в България – една триизмерна илюзия”. Фокусът му е дълбоко проблематичния процес на деинституционализация на възрастни и деца с увреждания в България. Участници в уебинара бяха Амалия Гамио, Надежда Денева, Митко Николов и Анхарад Бекет.

В основата си, този доклад беше съставен от Надежда Денева – бивш социален работник, а сега независим консултант. Голяма част от информацията, отнасяща се до деинституционализацията (ДИ) и груповите домове е базирана на нейния собствен професионален опит и знания. Другите сътрудници, които имат принос към този доклад са: Анета Генова Мирчева, Стивън Алън, Ан Кембъл, Шандор Гурбай и Палик Таслакиан.

Сигурно се чудите защо написахме този доклад? Защо сега? Всяко нещо с времето си, както се казва. И ето, че дойде време да представим доклад, който да изследва доколко настоящият процес на деинституционализация в България може да постигне своята цел: реализиране на правото за живот в общността за тези хора с увреждания, които в момента живеят в големи или по-малки институции. Нямаше как да не обърнем внимание и върху това дали финансирането от ЕС е използвано в съответствие със задълженията на България съгласно международното и правото на ЕС.

За никой не е тайна, че процесът по ДИ все още не е завършен и има още много работа, докато достигнем до истинския смисъл на този процес. Въпреки това, наличните резултати са достатъчно ясни, за да може да бъде публикуван настоящият доклад. Тези предварителни резултати са тревожни, тъй като процесът по деинституционализация, такъв, какъвто го наблюдаваме, сериозно нарушава човешките права на хората с увреждания. Именно това прави доклада ни навременен и крайно необходим.

Когато говорим за деинституционализация, то правото на независим живот и включване в общността, трябва да са неизменна част от този процес. В тази връзка обобщихме какви са конкретните стандарти според международното право.

Всяка история, си има начало. Затова си направихме труда да проследим и предоставим информация относно предисторията и контекста на този процес, като даваме кратък преглед на ДИ в България, от първите му дни до днес. Тук говорим за наистина стряскаща статистика, която би трябвало да подтиква да се замислим какво наистина се случва в България в продължение на толкова много години. Но в крайна сметка не числата са най-важни. Акцент искаме да поставим по отношение на децата с увреждания и как реално работата по ДИ накара много институции да се заблудят кое е важно за децата и реално се реализира като замяна на големите институции с малки групови домове. Със съжаление, може да отбележим, че процесът на ДИ за възрастните с увреждания е планиран да има същите последици – преместване от големи институции в по-малки групови домове.

Основният въпрос, който се налага е дали дейностите в рамките на този процес – ДИ могат да постигнат своя краен резултат – живот в общността за хората, които са изведени от големите институции и преместени в по-малки резидентни форми?

Докладът предоставя информация как груповите домове са се превърнали в преобладаващ модел в българския процес на ДИ и защо тези домове не са в съответствие с правото на хората с увреждания да живеят независимо и да бъдат включени в общността.

Един от основните изводи, които могат да се направят от десетгодишния опит на водещия автор и теренните изследвания, проведени във връзка с този доклад, е, че две основни характеристики остават непроменени относно груповите домове в сравнение със старата система на големите институции:

  • наличие на институционална култура, основана на контрол и ограничения от страна на персонала;
  • липса на възможности за избор и самостоятелни решения от страна на хората, които са настанени.

А на нас ни се иска да говорим за качествена промяна и в пълна степен за независим живот за всички хора с увреждания. Това като че ли звучи като мисията невъзможна?!

Какво всъщност е необходимо, за да имаме успешен процес по деинституционализация? В тази връзка, искаме да обърнем и специално внимание на достъпа на хората с увреждания до обществени услуги, отдавайки специално внимание на факта, че този достъп е жизнено важна част от един успешен процес по деинституционализация.

Българската действителност обаче поражда опасението, че:

– хората с увреждания няма как да „имат достъп“ до общодостъпните услуги, ако нямат подкрепа или разумни улеснения;

– хората с увреждания имат достъп само до услуги, които ги отделят от обществото.

И не на последно място, искаме да обърнем внимание и на ресурсите, които отиват за затварянето на хората с увреждания в институции, вместо за живот в общността. Докладът предоставя информация за Европейските средства, изразходвани въз основа на погрешната концепция за деинституционализация на деца и възрастни с увреждания в България. Независимо от милиардите евра вложени в ДИ и новите имена, новите групови домове продължават да имат същите институционални характеристики, основно в резултат на погрешния процес на реформа.

Най-важният въпрос, който остава да бъде разгледан от „експертите“ по ДИ, е следният:

Защо обществото продължава да отделя хората с увреждания?

Настаняването в институции е възможно единствено когато хората, които са различни искат някой друг да се грижи за тях и не искат да поемат пълен контрол върху живота си. Това поведение се основава на липса на подкрепа през годините и неразбиране на индивидуалните нужди на всеки човек с увреждане, т.е. липса на зачитане на уникалността на всяко човешко същество.

Процесът на включване на хората с увреждания в общността в България е като да почукаш на врата, нарисувана върху тухлена стена и да чакаш тя да се отвори. Това не е нищо повече от триизмерна илюзия.

Докладът предоставя и препоръки към заинтересованите страни, включително Европейската комисия, Българското правителство, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Омбудсмана, Сметната палата и Прокуратурата. Част от препоръките са:

  • Даване на приоритет на финансиране за подобряване на достъпа на хората с увреждания до общодостъпни обществени услуги;
  • Разпределение на средства за разработване на нови системи за подкрепа („лична бюджетна система“);
  • Осигуряване на пълно и ефективно участие на хората с увреждания и техните организации в разработването и прилагането на законодателството и политиките за прилагане на КПХУ;
  • Предотвратяване на нови настанявания на хора с увреждания в институции, като незабавно се приеме политика за недопускане на прием;
  • Да се гарантира, че семействата с деца с увреждания имат право на достатъчен доход, за да предотвратят институционализирането на децата си и че имат право на същото ниво на услуги като семействата с деца без увреждания;
  • Планиране на услуги за хората с увреждания, които да позволят независим живот в общността и заетост;

Пълният текст на доклада на български език може да намерите тук (в пдф формат), а на английски език тук (в пдф формат). Видео от представянето на доклада може да гледате тук.