Ново международно изследване, подготвено в рамките на европейския проект EU Funds for Fundamental Rights (FURI), разкрива сериозни системни пропуски в управлението на средствата от Европейския съюз, включително и в България. Националният доклад, публикуван днес, включва анализ на конкретни случаи, в които европейско финансиране е използвано по начини, които не просто не допринасят за приобщаване, но дори затвърждават изолацията, сегрегацията и нарушаването на основни човешки права на уязвими групи.

Докладът е резултат от работата на екип от изследователи, правозащитници и експерти, включително представители на засегнати общности. В рамките на изследването са събрани примери, документирани са добри и лоши практики, проведени са интервюта и анкетиране чрез количествени и качествени въпросници на представители на институции, неправителствени организации и т.н.

Основни проблеми, откроени в доклада:

  • Транс-институционализация, а не реална реформа: Проекти, финансирани със средства от ЕС, често като крайна цел постигат преместване на хора с увреждания, включително и деца, от големи институции в по-малки такива, нар. центрове от резидентен тип или малки групови домове. Така на практика се запазва институционалният модел, вместо да се насърчава независим живот в общността.
  • Липса на реална десегрегация на ромските общности: Финансирани инициативи за социални жилища не достигат ефективно до ромите, а в някои случаи дори водят до нови форми на изолация. Образователната и пространствената сегрегация остават сериозен и нерешен проблем, като пространствената сегрегация ерозира ефекта на потенциално добри практики.
  • Лоши условия и нарушаване на правата на бежанци и мигранти: В доклада са описани случаи, в които европейско финансиране вероятно е допринесло за отблъскване или изолация на търсещи закрила. Инфраструктура, която има подслон на бежанци, финансирана с европейски средства, е описана в множество доклади като все по-мизерна, независимо от влаганите средства.
  • Формален, а не съдържателен подход към правата на човека: Основните права често са включени в документите и стратегиите само на думи. На практика липсва контрол за тяхното спазване, прозрачност при финансирането и участие на засегнатите групи при планирането и изпълнението на проектите.

Какво показва изследването?

Докладът сочи, че въпреки правната рамка и международните ангажименти на България, на практика уязвимите групи – включително хора с увреждания, роми и хора с мигрантски произход – продължават да бъдат системно изключвани. Липсата на координирани политики, съчетана с ограничен обществен контрол, създава предпоставки за продължаващо нарушаване на основни човешки права.

Проучването показва и значително разминаване между официалната визия за приобщаваща политика и реалността на терен. В някои случаи институциите дори отказват да признаят съществуването на проблем.

Какво е нужно?

🔹 Истинско включване на хората с увреждания, ромските общности и представители на бежански/мигрантски организации в планирането и оценката на проекти;

🔹 Законодателни и структурни промени, които да гарантират ефективна защита на основните права;

🔹 Структуриране и регулиране на правото на извършване на независим мониторинг на всички социални услуги от организации на гражданското общество за осигуряване на спазване на основните права и прозрачност;

🔹 По-голяма отговорност от страна на националните институции и активно участие на медиите и гражданското общество.

Може да се запознаете с пълния доклад тук:


Изследването, проведено като част от финансирания от ЕС проект „Фондове на ЕС за основни права“ (FURI), е съфинансирано от Европейския съюз. Проектът FURI се финансира от поканата за предложения CERV-2023-CHAR-LITI, а номерът на споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е 101143162. За повече информация вижте страницата на проекта FURI на уебсайта на портала за финансиране и търгове от ЕС. Изразените мнения и възгледи обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за европейско образование и култура. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да бъдат държани отговорни за тях.