На 21.10.2022 г., по време на конференция в София, беше представен докладът „Гласове за правосъдие. Хората с увреждания в България, станали жертви на престъпление”.

Докладът е създаден по проект „Гласове за правосъдие”, който се фокусира върху правата и опита на хора с увреждания, станали жертви на престъпление, и техният достъп до правосъдие. Това е проект, съфинансиран от ЕС, изпълняван в 7 държави, с провеждане на изследвания на национално ниво, идентифициране на обещаващи практики, създаване на практически полезни инструменти за професионалисти и жертви в системата на наказателното правосъдие, както и подкрепящ международните стандарти в защита правата на хората с увреждания, които са жертви на престъпление. Проектът обръща внимание по-специално на задълженията, определени в Директивата на ЕС за правата на жертвите на престъпление (Victims’ Rights Directive 2012/29/EU) и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

С този доклад целим да предоставим информация на заинтересованите страни, както на национално, така и на ниво Европейски съюз, доколко хората с увреждания в България, станали жертви на престъпление, имат възможност да участват в наказателното производство.

Замисляли ли сте се, доколко системата на наказателното правосъдие в България признава специфичните нужди и права на хората с увреждания, особено когато лицето е жертва на престъпление?

Оказа се, че всъщност достъпа до правосъдие за хората с увреждания е осеян със системни и многостранни бариери и дискриминация. Това ни предизвика да зададем много и различни въпроси, някои от които бяха: Как изглежда правосъдието за жертва на сексуално насилие, чиято благонадеждност е поставена под въпрос, заради психосоциалното ѝ увреждане? Как може жертва с интелектуални затруднения да съобщи за престъпление в полицията, ако длъжностните лица не могат да контактуват адекватно с лицето? Как съдилищата знаят какви улеснения са необходими за хора с увреждания, жертви на престъпление, за да могат те безопасно и ефективно да участват в съдебните заседания и производства? Отговорите на тези въпроси, а и други, ни накараха да се загледаме повече в действителността. Тя от своя странa всъщност ни показа, че хората с увреждания, жертви на престъпления, се сблъскват с множество пречки в достъпа си до правосъдие. Много от тях остават неразбрани, нечути, а правата им не се зачитат и стават жертви на дискриминация.

Това изследване, заедно с шестте други национални доклада, съставляващи проекта „Гласове за справедливост“, се стреми да:

  • обърне специално внимание на опита на хората с увреждания в системата на наказателното правосъдие;
  • да идентифицира обещаващи практики;
  • да предостави информация за развитието и прилагането на правната рамка и политиките в България.

Като общ коментар, бихме могли да кажем, че системата за наказателно правосъдие в България изглежда не признава специфичните нужди и правата на хората с увреждания, особено когато лицето е жертва на престъпление.

Основните констатации и заключения, до които достигнахме са:

  • почти не съществува законодателство или политика, които да признават специфичните комуникационни нужди на човек с увреждане, жертва на престъпление;
  • не се сигнализира за много от престъпленията срещу хора с увреждания;
  • липса на услуги, реално базирани в общността, което допринася за силната зависимост от лицата, които се грижат за хората с увреждания;
  • пренебрегват се бариерите за взаимодействие с външния свят;
  • все още се възприема медицинския подход към увреждането;
  • думата „увреждане“ не се споменава никъде в българското наказателно законодателство.

В този смисъл препоръките на нашето изследване са:

  • нашата наказателно-правосъдна система се нуждае от посредници/комуникационни специалисти, които да подпомогнат и валидират комуникацията с хора с увреждания, жертви на престъпление; експерти, които могат да „преведат езика“ на човека с увреждане, жертва на престъпление;
  • изготвяне на индивидуална оценка на всеки човек с увреждане, станал жертва на престъпление.

Работата по проекта, а и нашата практика, ни показаха, че професионалистите в системата на наказателното правосъдие и дори тези, които регулярно контактуват с хора с увреждания, нямат както разбирането, така и подготовката за това как да подкрепят правата на хората с увреждания, които са станали жертва на престъпление.

Със заключенията, до които достигнахме и изводите, които произлязоха от този доклад, ще се радваме да сме предизвикали разни мисли, както на национално, така и на европейско ниво, които от своя страна да доведат до промяна на включване на хората с увреждания, не само в областта на правосъдието, но и в социалния живот на едно общество.

Пълният текст на доклада на български език може да намерите тук (в пдф формат), а на английски език тук (в пдф формат). Свързаният с тях Наръчник може да намерите тук (в пдф формат).

Във видеото може да видите кратко представяне на проекта от Мария Кръстева (съавтор на доклада); Zsófia Bajnay (Координатор на проекта) и Ева Жечева (представител на институцията на Омбудсмана), която открива конференцията.