Представяме ви случаят на една жена, която търси лечение, но получава травма. Тя не е просто пациент с психиатрична диагноза. Тя е човек с име, с минало, с болка. Човек, който попада в институция, неспособна да види зад диагнозата уязвимостта, зад симптомите – преживяната травма. В страната ни, в която подобни истории обикновено остават в тишина, тази жена избра да говори – и да търси справедливост. Сега съдът ѝ повярва. Решението на Окръжен съд – Стара Загора е не просто юридическа победа. То е предупреждение към системата: че принудата не лекува, че институциите носят отговорност, и че дори „невидимите“ хора имат глас. Защото когато правото се прилага човешки – има надежда.

🧷 Случаят

През 2019 г. Таня, жена с психично-здравни затруднения и доказано травматично минало, включително сексуално насилие в детството и живот в токсична семейна среда, е хоспитализирана пет пъти в Държавната психиатрична болница. Първата ѝ хоспитализация започва с принудително настаняване в отделение със затворен режим, без реално информиране за това и въпреки декларираната ѝ доброволност. Следващите хоспитализации са формално доброволни, но в практиката напускането е било възможно само с разрешение и под формата на „отпуск“, без яснота дали тя има право да не се върне.

Съдът намира, че жената е била въведена в заблуждение относно правния си статус като пациент, не ѝ е била осигурена терапия, съобразена с преживяното насилие, нито е бил изготвен индивидуален терапевтичен план. Условията в болницата – липса на топла вода, работещи тоалетни, тютюнопушене вътре, неприемлива „рехабилитация“ чрез миене на подове – също са счетени за нечовешки и унизителни.

⚖️ Защо това решение е правно значимо?

Решение № 120 от 23.04.2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора е важно не само защото признава причинените неимуществени вреди и присъжда обезщетение в размер на 15 000 лв., а и защото:

🔹 Разглежда случая в светлината на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – по чл. 3 (забрана за нечовешко или унизително третиране), чл. 5 (право на свобода) и чл. 8 (право на личен и семеен живот);
🔹 Прилага стандартите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) – изискваща индивидуализиран подход и специална защита за жертви на насилие;
🔹 Прилага Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) – според която здравните системи трябва да бъдат чувствителни към полово-базираното насилие и да осигуряват специализирана подкрепа на жените, преживели такова насилие, включително в условията на стационарна психиатрична помощ.

За юристите това решение е пример как националните съдилища могат (и трябва) да прилагат международните стандарти за правата на човека, дори когато става дума за трудно доказуеми психични и емоционални травми.

👁️‍🗨️ Човешката перспектива

Стотици хора с психични затруднения в България преминават през психиатрично лечение от стационарен тип, често без право на глас, без да бъдат информирани за своето лечение и без възможност за контрол върху случващото им се в тези институции. Някои не знаят, че имат право да бъдат информирани, да отказват лечение, да получат терапия, съобразена с преживяната травма. Делото на Таня Петкова показва, че дори в система, която от десетилетия репродуцира насилие, пробив е възможен.

Цитат Таня: Трябва да призная, че бях приятно изненадана, че съдията ми повярва. Явно истината действително „обезоръжава“, а честността и искреността казват много повече от използваните думи. Бях спокойна, докато отговарях на въпросите му1, защото знаех, че казвам истината. С адвокатите ми съдействахме за всичко, което беше нужно.

Постигнахме нещо, което беше смятано за невъзможно- жена, която живя в различни клиники по психиатрия в продължение на 20 години събра кураж и заведе дело срещу възможно най-ужасната от тях. 

Благодарение на решението на съдията в съда в Стара Загора, стана ясно, че правата на хората с разбити нерви МОГАТ  и ТРЯБВА да бъдат зачитани, че пациентите в психиатриите няма да бъдат считани „за прекалено първични и неспособни да оценят доброто отношение и уважение“, когато ги има.  Справедливостта не е само възможна – тя вече е факт благодарение на това дело. Надявам се, че стигмата, която носят всички хора, които са били лекувани в психиатрия, ще намалее или поне пациентите няма да се впечатляват от обидите и нападките от страна на всички хора, които са възпитани толкова добре, че наричат пациентите „луди.“

Психичните заболявания, НЕ са избор и никой НЕ е застрахован, че няма да има нужда от професионална помощ.

Благодаря на съдията, че ми повярва, на адвокатите си, които се справиха прекрасно …. Сърдечни благодарности на колегите в България и в чужбина и на всички, които продължават да ме подкрепят.

Адв. Владимир Мирчев: Ние се надяваме, че това решение няма да остане самотно, а справедливото отсъждане ще вдъхнови още хора, пострадали от третирането в психиатрични болници, да потърсят правата си в съда. Както знаем, в България има не един или два случая на хора пострадали или изгубили живота си в психиатрии, а утвърждаването на положителна съдебна практика срещу условията в тези лечебни заведения е част от пътя, който трябва да се извърви, за да се променят политиките на държавата спрямо психиатричната грижа.

📌 Какво означава това решение?

🔹 Пациентите с психично – здравни проблеми имат право да бъдат информирани за своето лечение, като информирането не може да се замести с формалното предоставяне на стандартна бланка за подпис.
🔹 Психиатричните заведения са длъжни да предоставят адекватна психотерапевтична помощ на жертвите на полово-базирано насилие –медикаментозна терапия не е достатъчна, нито пък общата психологическа работа.
🔹 Съдът изпрати ясно послание: мизерните условия, липсата на информация и подкрепа не са „нормални“ – те са нарушение на човешки права.

🧩 Заключение

Това не е просто спечелено дело. Това е първа пукнатина в стена от мълчание, институционално безразличие и подценяване на страданието. Делото на Таня Петкова трябва да бъде четено, споделяно и използвано като инструмент за обучение, застъпничество и промяна. Защото когато един човек извоюва правата си – това е победа за всички.

Решението не е влязло в сила и подлежи на обжалване.

📄 Пълният текст на решението може да прочетете тук.

1 По искане на ответната болница ищцата беше задължена да отговори на конкретни въпроси в първото съдебно заседание.