Доклад на ИНТЕРНАЦИОНАЛ ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ (DISABILITY RIGHTS INTERNATIONAL (DRI))

“Светът трябва да види какво се случва в нашите групови домове. В България няма да има промяна, докато хората не разберат какво става в нашите групови домове.”

Директор на три групови домове

Международната организация за защита правата на хората с увреждания (Disability Rights International, по-натаък наречена DRI) представи свой доклад „Път без изход за децата: българските групови домове“. В него се правят разкрития основани на българската действителност в малките групови домове и други социални услуги, в които се настаняват деца с увреждания.

Това е доклад, който определено ни подтиква да говорим за истината, колкото и трудна да е тя. Една от основните констатации е, че реформите в България, които се подкрепят с финансиране от Европейския съюз и други междунарочни източници, старателно се опитват да „сменят системата на големи остарели и разпадащи се домове за сираци с нови, по-малки постройки, в които услугите продължават да функционират по старому като традиционни институции“. Тежко заключение, но то е факт и може да се усети в почти всички социални услуги, в които се настаняват деца с увреждания. И макар новите къщички да са официално наречени „от семеен тип“ или „малки групови домове“, то проучването на DRI установи, че те нито са малки, нито носят белезите на семеен дом. На практика, това са къщички предимно за по 14 човека. Къде е семейната среда тук? Това, което се предлага от българската държава на децата с увреждания, дори не успява да имитира модела на семействата. България не успява да създаде система за подкрепа в общността, приобщаващо образование или преход към независим живот, която би помогнала на децата с увреждания да останат в своите семейства.

Въпреки че България е успяла да затвори големите сиропиталища или така наречените специализирани институции, то системата, която предлага сега базирана на живот в групови домове като единствена възможност за много деца с и без увреждания не отговаря на изискванията на международното право. Тези институции отделят децата с увреждания от обществото, от което по право трябва да са част и допринасят за тяхната продължаваща социална изолация. Това са места, в които може да се наблюдават деца, които стоят неподвижно по столове, дивани, пейки или направо на бетонни подове, седнали във всепроникващо бездействие; някои се люлеят напред-назад, удрят се, хапят ръцете си или си пъхат пръстите в очите. Тази действителност ни кара да се запитаме: това ли искаме за нашите деца?

“За съжаление, много бързо груповите домове се превръщат в институции. Вместо да бъдат центрове за семейна / семеен тип грижа, те си остават центрове за същия тип грижа. На много места вече са се превърнали в институции.”

Персонал на международна НПО

Груповите домове в България са без алтернативи.

Системата за подкрепа в общността на децата с увреждания се характеризира със сериозни пропуски – напускане на груповия дом или международно осиновяване са единствените възможности. Родителите не получават необходимата подкрепа, а общата образователна система не разполага с ефективни програми за деца с увреждания. България отбеляза сериозно разрастване на системата за приемна грижа, но децата с увреждания – в голяма степен – не успяват да влязат в тази система. И отново „най-адекватната“ опция за децата остават малките групови домове.

Нека накратко само очертаем тази действителност, а тежките и подробни разкрития може да намерите в доклада. Едва ли някой, някога се е замислял или представял, че в днешно време: децата с увреждания на България живеят в унизителни условия; не се допринася за тяхното емоционално развитие и социализация; децата се успокояват с даването на успокоителни медикаменти и физическо завързване; стимулура се задържането в резидентните грижи; наблюдават се рискови условия и злоупотреби с децата, заключване в клетки; отказ от предоставяне на подходящи медицински грижи, физическа терапия и болкоуспояване; налагане на опасни хранителни практики и други. Ще спрем до тук, защото знаем колко е трудно да се говори за това, още повече да си го представиш и трето да приемеш, че това е начин на живот тук за много деца с увреждания.

В подкрепа на твърденията в доклада DRI направи и клип с най-фрапантните открития при теренното проучване в българските групови домове. Можете да го видите по-долу, но предупреждаваме – не е за хора със слаби нерви.

И не, това, че „каквито и да са дефектите на процеса, спасени бяха много животи.” не е решение на проблемите!

Настоящият доклад показва, че България не изпълнява задълженията си по Конвенцията на ООН за правата на детето и не е развила услуги, които отговарят на заложените в Ръководството на ООН за предоставяне на алтернативна грижа за деца. България не е разкрила услуги в общността за деца с увреждания, които да позволяват и да водят до „максимално възможната“ за тях социална интеграция. Деца, които могат да се развиват успешно в собственото си семейството или в приемна грижа, не могат да живеят и растат в семейна среда, защото такива услуги не съществуват. Липсата на възможност за децата с увреждания да живеят в семейство означава също така, че не протича процес за определяне на най-добрия интерес на детето. Вместо да се определя най-добрият интерес на детето или подходящата за него грижа, детето се настанява в групов дом, защото няма къде другаде да бъде насочено.

Въз основа на наблюденията ни в груповите домове, екипът на DRI смята, че настаняването в групов дом изправя децата пред емоционални и физически рискове, и може да доведе до задълбочаване и утежняване на уврежданията им.

В по-широк план, DRI препоръчва фундаментална промяна в политиките и програмите на държавата – отказ от настаняване на каквито и да било деца в групови домове и преход към настаняване на всяко дете – с увреждания или без – в семейство. Новите политики на българската държава следва да се основават върху безусловното правило, че всички деца имат право и потребност да живеят и растат в семейство.

Ще завършим с препоръките, с които DRI излиза към българското правителство:

  • Незабавно да отмени плановете за изграждане на нови групови домове;
  • Да се ангажира с мерки, които ще гарантират правото на всяко дете да расте в семейство;
  • Разширяване на подкрепената грижа от страна на биологичното семейство, на близки и роднини на детето или от приемно семейство;
  • Подкрепа за превенция на семейния разпад и ново настаняване.