На 07.04.2023 г. “Независима Експертна Мрежа – НИЕ”, представлявана от адвокат Стоян Мадин входира сигнал до Окръжна прокуратура – Пловдив във връзка с излъчено в медиите видео. На кадрите се вижда младеж със специални образователни потребности, който е воден на каишка и заставян да изпълнява команди като куче и за когото се твърди, че е участвал в действията не по своя воля.

В сигнала излагаме аргументи, че имайки предвид известната в публичното пространство информация, не е имало съгласие на лицето, което е разхождано с каишка и може да се направи предположение, че извършеното хулиганство е предхождано от отвличане (по чл. 142 от НК), последвано от противозаконно лишаване от свобода (по чл.142а, ал. 1 от НК). Развиваме тезата си и я подкрепяме със съответната съдебна практика.

Подчертаваме важността от спазване на международните стандарти и по-точно чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който предвижда задължението на държавата да проведе пълно, всестранно и обективно разследване, като се проверят всички версии и се съберат всички възможни доказателства. Обръщаме внимание на факта, че България многократно е била осъждана от Европейски съд по правата на човека за непровеждане на ефективно и всестранно разследване при престъпления, насочени срещу неприкосновеността на личността.

Според нас деянието не е обикновено хулиганство, както беше формулирано (според информация от медиите). Видеото изразява неприемлив подход към хората с увреждания, като ги представя като не-хора. Това е напълно неприемливо в нашето съвременно общество. Промотира освен това унижението на човешката личност – не само на хората с увреждания, а изобщо. Носи послание за търпимост и приемливост на унижението на човешкото достойнство, нещо повече, опитва се да го използва като начин за придобиване на публичност.

В условия, в които престъпленията от омраза се преследват само в ограничен обхват на случаите, в които този не попада, според нас прокуратурата няма друг изход, освен да изследва цялата съвкупност от престъпления. Ако не стори това, ограничените възможности на състава на хулиганството няма да могат да обхванат деянието в цялата му дълбочина и сериозност.

Пред прокуратурата стои предизвикателството да приложи правилно международните правни норми и да съобрази практиката на Европейския съд по правата на човека. Това не е само, за да се определи деянието като хулиганство, но и за да се приеме, че никоя форма на съгласие за подлагане на унижение не е валидна, дори ако има елемент на съгласие. Никоя форма на унижение на човешкото достойнство и личност не е приемлива.

Отвъд трудната ситуация и нейната деликатност, правосъдието има задачата да определи какво е приемливо и неприемливо в съвременното общество.

За това настояваме за пълноценно и цялостно разследване.