От 23-ти до 25-ти септември 2024 г. четирима експерти от НИЕ бяха част от годишното издание на Похода на свободата в Брюксел – събитие, което оставя дълбок отпечатък във всеки, който е бил част от него.

В следващите редове искаме да ви разкажем за това разтърсващо и променящо представите преживяване. Организиран от Европейската мрежа за независим живот (ENIL), походът събира стотици активисти и застъпници на правата на хората с увреждания и най-големите сърца на планетата, за да се обединят отново за всеобщи действия за свобода, социално включване и видимост.

Уникално по рода си събитие, Походът на свободата се провежда на всеки две години в Брюксел. Централната част от него е шествието, което тръгва има различни маршрути през годините, но тази беше от Парка на Петдесетгодишнината и стига до сградата на Европейския парламент. Именно тук активисти на мрежата за независим живот и застъпници на човешките права от различни страни, предават своите искания и предложения на евродепутатите за жадуваната промяна.

“Походът на свободата е не просто изключителен форум. Това е форум на изключителността. Поход на човещината и любовта към живота. Участниците в това събитие не надмогват себе си. Те побеждават стигмата, че за хора като тях не е възможно да има независим живот, че за хора като тях животът е безнадежден. Отдавна не бях виждал толкова енергия събрана на едно място срещу институционализацията и за постигането на свобода. Това се случи в сърцето на Европа, в деня, в който хората с увреждания извикаха на обществото, че не просто имат равни права с всички останали, но и равни способности да ги упражняват”, споделя впечатленията си експертът от НИЕ Владимир Мирчев за Похода.

Тази година Походът беше едно изключително вдъхновяващо и зареждащо събитие, изпълнено с огромен брой работилници (workshops), лекции, срещи, презентации и разбира се, същинското събитие – голямото протестно шествие. Главната тема тази година беше „Да върнем правата си сега!“. Повече от 320 представители от почти 40 страни се включиха в дейностите и шествието.

Общо шест души от България успяхме да вземем участие в похода – четирима експерти от НИЕ и две самозастъпнички от Пловдив – Елена Вълканова и Ива Великова. Участвахме в максимално количество работилници и лекции, посветени на независимия живот, на социалното включване на хората с увреждания. Особено силни бяха работилниците за деинституционализацията, или „Златните клетки“, както ги бяха кръстили, която ясно показа несъстоятелността на цялата стратегия за строеж на малки домове за настаняване, лекцията посветена на „Ableism“ /ейбълизъм/ – дискриминацията, основана на различните възможности, които хората имат, и погазването на правата на тези, които са с различни такива.

“За мен да бъда част от “Походът на свободата 2024” беше незабравимо. Това тридневно обучение беше трансформиращо преживяване, почти като различна реалност, където всяка личност и различие е уважено, ограниченията са преодолими с малко усилие и много хъс. Настроението и цялата обстановка беше толкова приповдигнато и щастието на всички, че са заедно беше мечта. 🤍

Благодаря на ЦНЖ и БФЖ, че ни дадоха възможността да бъдем част от това училище по човечност 💙”, разказва Таня Цанева от мрежата НИЕ.

Още след първия натоварен с дейности ден експертите от НИЕ и двете самозастъпнички направихме среща с българските евродепутати Христо Петров, Андрей Ковачев и Радан Кънев. Трябва да благодарим на г-н Ковачев и г-н Кънев, че финансираха участието на 4-ма от българската група. На срещата представихме своята визия за деинституционализацията, за прекратяването на практиката на изключване на хората с увреждания от обществото, чрез затварянето им в домове, които на практика са си малки институции, макар и да са назовани „от семеен тип“. Своя опит от настаняването им в подобни домове споделиха директно Елена и Ива и разказаха истински истории от живота си. Евродепутатите се ангажираха да вземат отношение и да останат във връзка с нас, за да се намерят решения.

„Походът на свободата ме пренесе сякаш в друг свят, свят в бъдещето, където всички хора, без значение от различията си живеят, учат, забавляват се и работят заедно. Беше като едно огромно празненство, където се срещаш с множество интересни хора, и никой не е изолиран, пренебрегнат или изключен, всички споделят и се радват заедно. Бих искал повече хора да могат да го видят и вземат участие – това е показно за начина, по който можем да живеем един с друг, в хармония и в споделяне на своя начин, на своята човешка история.

Надявам се да видя деня, в който походът ще стане излишен и ще бъде просто част от историята, защото всички ще могат да живеят така навсякъде.“ казва за събитието Мирослав Моравски от НИЕ.

На следващият ден, 24-ти септември, беше самият Поход – триумфално шествие от почти 500 човека, придружавани от оркестър, някои с колички и други помощни средства, съоръжени с различни табели, надписи, национални флагове, шапки, фланелки. Викове като „Дайте свобода на хората ни!“, „Какво искаме – Свобода! Кога я искаме – Сега!“ огласиха центъра на Брюксел. Дори смръщеното отначало време се изясни и придружи демонстрантите до Европарламента и заседателната зала, където бяхме посрещнати от някои евродепутати, на които бяха връчени исканията за незабавна промяна, за включване и независим живот за всички хора.

“Походът на свободата ме вдъхнови и ме накара да мисля. Да поставя под въпрос границите на собствените си (пред)убеждения и да разбера, за пореден път, че когато няма външни бариери, наложени от стигматизиращи нагласи и предразсъдъци, хората, независимо от увреждането си (да, дори то да е много “тежко”) хората са просто хора, с чувство за хумор, идеи, креативност, интелигентност, влюбчивост..всички човешки неща. Забавлявах се с тези хора, снимахме заедно (дори), шегувахме се, говорихме за права и за възможности. Някак много ми се искаше онези, с които разговорите неизбежо опират, като в стена. до прословутата фраза, че “просто има хора, за които няма надежда”, да се окажат в центъра на това шествие, да разменят няколко фрази поне с онези, които им се биждат “безднадеждни”, за да разберат, че безнадеждни са само предразсъдъците им. Походът ми даде и много знания, както и посланието, че много неща с авъзможни, но и много работа предстои.” – споделя Анета Генова

Вечерта след похода беше организирано празненство за всички участници. Можеше да се види как хора от различни националности, на крак, в колички или с други помощни средства общуват, радват се и се забавляват заедно, без никакви ограничения и препятствия.

Така дойде и третият, последен ден, в който с нова поредица от лекции и работилници Походът на свободата 2024 г. завърши.

Елена: Преживяването в Брюксел беше много хубаво, направи ми много хубаво впечатление, че независимо какво е увреждането им те не се крият или срамуват, докато в България повечето хора с увреждания с малко лошо увреждане дори много хора не знаят за тях! Учудващо за мен се запознах с хора! За съжаление не ми харесва, че много социални услуги-институции не вървят на добре, това след затварянето на големите домове не показа нещо добро, а напротив става по-зле! От това, което чух за много държави относно социалните услуги, мисля че се въртим в кръг и няма положително за тези години! Може би няма гласност от хората, които живеем в институциите! Но все пак имам лека надежда, че все някога ще има лека промяна!

Ива: Самото преживяване беше много яко! Местата, които посетихме и те бяха хубави, стана ми странно, че в Брюксел няма достъпни ресторанти, които да се ползват свободно за човек в инвалидна количка, имаше не малко павета по пътищата!  Беше ми много интересен всеки уъркшоп, който посетих! Интересно ми беше, че видях хора, които не се притесняват от нищо! Живеят свободно въпреки различията!


С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.