Всеки ден се сблъскваме със случаи на нарушения на човешките права, които изискват нашата внимателност и ангажираност. Днес искаме да ви разкажем за един такъв случай, който започна с борба за справедливост и се надяваме да завърши със знак за надежда. Случаят на Далия (името е променено, за да запазим нейната анонимност) е пример за това как упоритостта и подкрепата на юристи и застъпници за правата на човека могат да променят живота на един човек и чрез споделяне на историята да се опита да повлияе на цялата общност.

Какво се случи с Далия?

На 20-ти септември окончателно приключи на последна инстанция пред Върховен административен съд делото на чуждестранна гражданка станала жертва на властови произвол у нас.

Преди няколко години тя посещава страната ни по линия на студентска програма за културен обмен, в която участва заедно с други младежи от Европа и България. В следствие на непредизвикан от нея конфликт Далия бива задържана от органите на реда в малък български град. Задържането ѝ е съпроводено със сериозни нарушения на множество фундаментални човешки права. То се случва под внушението и информацията, която български гражданин дава за Далия пред полицията, а на Далия не е обяснено нищо на разбираем за нея език – какво се случва, защо е задържана, не ѝ е осигурен служебен защитник, преводач, не са ѝ разяснени процесуалните права.

Неминуемо това довежда до изпадане в паника и ужас на момичето поради изживения стрес и последва още по-бруталното ѝ настаняване в психиатрична болница. За щастие то е краткотрайно, но оставя незаличим отпечатък върху личността и здравето на Далия.

Посттравматичният стрес и борбата за справедливост

Няколко години по-късно, след изживяно посттравматично стресово разстройство, тя решава да потърси обезщетение за преживяното тук. Далия завежда искове срещу съответната областна дирекция на вътрешните работи и срещу психиатричната болница, в която е била принудително настанена. Делата се точат бавно и до този момент индикират множество безпринципни модели в българското правораздаване и стигматизиране от страна на съда на хората на признак увреждане. В съдебните решения по първоинстанционните дела, ясно се вижда обвинителната нишка за това, че Далия е човек с психическо увреждане (нещо, което никога не е било доказано), сама е виновна за случилото ѝ се и то заради посоченото увреждане, и следва да си поеме отговорността. В решението на съда липсват както валидни правни аргументи, така и състрадание и разбиране към ситуацията на младата жена, попаднала в бедствена ситуация извън собствената си страна, далеч от близки и подкрепа.

Решението и надеждата

Надеждата не изчезва. Днес очакваме решението на Върховния административен съд, което трябва да бъде обявено в рамките на месец. Имаме надеждата, че това решение ще отмени първоинстанционното и ще присъди справедливо обезщетение на Далия за страданията, които е изпитала.

Този случай ни напомня за важността на защитата на човешките права и борбата срещу стигматизацията.