Социални услуги и права на хората с увреждания
През февруари месец 2022 г. проведохме уебинар, чиято основна тема бе „Социални услуги и права: живот в общността, универсални услуги и проблеми на достъпа до тях или как абдикацията от основните човешки права води до вреди за отделните хора, системите и обществото. Мултидисциплинарен подход към проблема”.
Идеята на уебинара бе да се представи позицията на няколко експерти, които имат богат опит в областта на защита правата на хората с увреждания. Своите гледни точки споделиха: Анета Генова, Надежда Денева, Митко Николов и Мария Кръстева. Призмите, през които те пречупиха социалните услуги и права са: на адвокати, социален работник и човек с увреждане, приел ролята на застъпник за човешки права.
Всеизвестно е, че темата за основани на права социални услуги не е от най-дискутираните, особено когато на преден план излиза достъпа на хората с увреждания до така наречените „универсални услуги“. Явно на повечето хора им минава на ум – те са хора с увреждания, значи имат нужда от специализирани социални услуги. Но доколко работещо е този начин на функциониране? Тези хора нямат ли право да са част от обществото по всички възможни начини? Каква всъщност е ролята на социалните услуги тогава? Мост към включване или сегрегация на хората с увреждания? В същото време, общодостъпните услуги, по правило остават широко недостъпни, докато специализираните все повече отдалечават хората с увреждания от иначе гарантираното им с международни актове право да бъдат включени като активни граждани в обществения живот. На тези и още въпроси отговориха експертите.
Анета ни въведе в темата за „Правото на достоен живот в общността“. Тук е важно да кажем, че Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) сама по себе си не създава нови права. Това са права, които са обяснени от гледна точка на хората с увреждания. С приемането на Конвенцията се достига до една промяна на разбирането за увреждането. Трябва да се спре да се гледа като проблем на човека, а като проблем, който възниква на границата между човека и обществото и в тази връзка трябва да се направят редица подобрения по начина, по който човешкото общество функционира, за да стане приветливо за хората с увреждания. Някои от основните права, които се гарантират от КПХУ са: Право на живот, Равнопоставеност пред закона, Достъп до правосъдие, Защита срещу експлоатация, насилие и тормоз, Независим живот и включване в общността и други. Права, които трябва да водят до достоен живот в общността, но разбрани през българската действителност водят до липсата на универсални услуги за всички.
Универсалните услуги и достъпът на хората с увреждания до тях – липсващото звено. Какво всъщност е необходимо, за да има живот в общността? Какво са универсалните услуги и как може човек с увреждане да се ползва от тях? Липсващо звено или реалност са? Отговори на тези така важни въпроси дава Надежда Денева, през своя опит на социален работник. Когато говорим за различни системи като здравеопазване, образование, жилищна политика, заетост и нещо не работи достатъчно добре за определени хора, например за хората с увреждания, обикновено имаме проблем, който определяме като социално изключване.
Социалната система би следвало да изгради мостовете за тези изключени хора и да направи възможно ползването на масовите обществени услуги. Това е базова постановка, която стои в основата на редица закони, но е твърде далеч от практиката и реалния живот. Ако има изключване, логично е да мислим, че усилията ще са и от двете страни, тъй като включването предполага не само желание от едната страна, но и готовност за приемане от другата. От видеото на уебинара може да чуете много ценни примери от опита на Надежда Денева като социален работник, в областта на здравеопазването, образование, жилищна политика. Съгласно тях, решение може да видим във връщането към нормалното функциониране на системите, където социалната система е мост към останалите системи.
Митко Николов постави така важния въпрос – Чува ли се гласът на хората с увреждания? Изключително важно е, когато се говори и се създават политики за хора с увреждания да се чува и тяхната гледна точка, защото те ще са хората, които ще използват тези услуги. Той разказа за неговата борба – да остане включен в своето собствено общество и за това, от какво реално има нужда човек с увреждане. Спрямо неговия личен опит, може да заключим, че техният глас (на хората с увреждания) определено не се чува на национално ниво. Независимият живот, чието право се дава чрез КПХУ, е нещо, което е много различно от това, което се живее в България. Например, приема се Закон за лична помощ, но впоследствие бива изроден в нещо, което отново сегрегира, изключва хората, отколкото да ги приобщава в ежедневието. За да се чувства човек с увреждане част от една общност той има нужда от подкрепяща среда, с която той да се чувства пълноценен.
Когато говорим за права, социална политика и хора с увреждания, няма как да не говорим за нарушени права. Примери от своята практика сподели адвокат Мария Кръстева. Тя повдигна много важни въпроси за това как липсата на основани на права практики и политики водят до ненужно обременяване на системите. Много ценни примери и изводи може да чуете от уебинара.
Един от основните изводи, който остава е, че социалните услуги в България продължават да бъдат сегрегиращи услуги. Решения може да намерим в законодателните промени и реалното включване на хората с увреждания в процесите.
Видео от уебинара може да видите тук.