От 27 януари 2026 г. до 6 февруари 2026 г. Комитетът за превенция на изтезанията към Съвета на Европа (European Committee for the Prevention of Torture) извърши поредното си посещение в България. Комитетът проведе срещи с представители на институции, професионалната общност и гражданския сектор, както и посещения в редица места за лишаване от свобода, в това число психиатрични болници. Подобни визити са част от механизма за независим международен мониторинг, насочен към превенция на изтезания и нечовешко или унизително отношение.

В рамките на визитата бяха посетени няколко психиатрични институции, сред които Карвуна, Пазарджик, Раднево и Царев Брод. Посещенията по своята същност са селективни и не обхващат всички институции в страната, а целят да дадат основа за оценка на системата и системните проблеми чрез конкретни наблюдения.

В рамките на среща с Комитета представители на „Независима експертна мрежа – НИЕ“ представиха анализ на състоянието на психиатричната помощ, подкрепен с писмени материали, включително информация за случаи на смърт в психиатрични институции. Основният аргумент, който беше поставен, е че принудата в психиатрията не може да бъде разглеждана единствено през призмата на отделни мерки като изолация или имобилизация, нито да се свежда до въпроса за тяхната продължителност. Тя се проявява и на ниво режим, ежедневни практики и отношение към хората.

В този смисъл принудата не е изключение, а често е структурен елемент от начина, по който системата функционира.

За да бъде разбрано това, първо трябва да си дадем сметка, че психиаттричните болници, а често и социалните институции, поддържат динамики на власт и зависимост, при които пациентите/потребителите не разполагат с реални механизми за изравняване на този властови дисбаланс. Формалните механизми за контрол и защита на правата, често са само декларативни. В действителност, зависимостта на пациентите/ потребителите е на много нива и може да бъде забелязана както в контрола на институцията върху всеки аспект на живота на човека, така и във възможността за разнообразни методи за наказание, унижение или пренебрегване на основни жизнени потребности, за злоупотреба със страхове и уязвимост.

Така например, един често обсъждан въпрос е този, доколко поведение, определяно като „агресивно“, е резултат от състояние, а не е например реакция към средата, включително към ограниченията, контрола и липсата на автономия, евентуални унижения. С други думи, поведение, което изразява именно липсата на средства за защита и преодоляване на властовия дисбаланс.

Паралелно с конкретните проблеми, беше очертан и по-широк системен риск, като ограниченото пространство за професионален диалог по теми, свързани с правата на човека, както и съпротивата срещу независим мониторинг.

Подобна динамика води до затваряне на системата, при което възможностите за външен контрол и критично обсъждане се ограничават. Това създава условия за възпроизвеждане на практики, които могат да доведат до нечовешко или унизително отношение, без те да бъдат разпознавани и адресирани своевременно.

Какво следва след посещението на КПИ: Предстои публикуването на доклада на Комитета, който ще бъде ключов за това дали тези въпроси ще бъдат разгледани на системно ниво или ще останат в рамките на отделни констатации. От начина, по който проблемите бъдат формулирани, зависи и възможността за последващи реформи.

„Независима експертна мрежа – НИЕ“ ще следи развитието на процеса и ще продължи да поставя тези въпроси в национален и международен контекст.

В заключение, нека си напомним защо изобщо са нужни такива посещения. Подобни визити са ключов инструмент за независим преглед на системи, в които рискът от нарушения на човешките права често остава невидим или недостатъчно разпознат. Те създават възможност проблемите да бъдат поставени извън рамката на отделни случаи и да бъдат разгледани като част от по-широки системни процеси. В този смисъл, каквито и да са заключенията и наблюденията на Комитета, те трябва да се разглеждат не само конкретно, като практики в конкретната институция, а и на системно ниво, като симптоми на по-дълбоки проблеми, които изискват структурна промяна.

Защитата от нечовешко и унизително отношение изисква не само ограничаване на конкретни практики, а ясно разпознаване и преодоляване на механизмите, които ги правят възможни.