Докладът е част от проекта „Включване и достъп до правосъдие за обвиняеми с интелектуални и психосоциални увреждания“ (ENABLE – 101056701 – JUST-2021-JACC). Този проект има за цел насърчаването на достъпа до правосъдие и по-справедливи наказателни производства за обвиняеми с интелектуални и/или психосоциални увреждания в осем държави от Европейския съюз.

Проектът е в партньорство с организации от различни държави: Румъния (Centrul de Resurse Juridice); Португалия (Fenacerci – Federação Nacional de Cooperativas de Solidariedade Social); Чехия (Fórum pro lidská práva); Словакия (Fórum pro lidská práva); Словения (PIC – Pravni center za varstvo človekovih pravic in okolja); България (Фондация „Кера“); Испания (Confederación Plena Inclusión España) и Литва (Mental Health Perspectives), и е координиран от Фондация „Валидити“ в Унгария.

Докладът се фокусира върху пречките, пред които се изправят обвиняемите и подсъдимите с интелектуални и/или психосоциални увреждания в системата на наказателното правосъдие в България. Правото на хората с увреждания на достъп до правосъдие е признато в член 13 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), който гласи: „Държавите – страни по настоящата конвенция, осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им улеснения с оглед ефективното им участие като преки и непреки участници, включително като свидетели, във всякакви процесуални действия, включително във фазата на разследване и други предварителни фази.“ и „с оглед осигуряването на ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания държавите – страни по конвенцията, способстват за подходящо обучение на работещите в сферата на правораздаването, включително полицейски служители и служители в затворите.“

В тази връзка изследването анализира съществуващата международна и национална законодателна рамка и политики, както и действащи практики (включително добри практики), през призмата именно на предоставянето на процедурни улеснения.

Ето и някои от изводите, до които достигнахме:

• Системата на наказателното правосъдие в България се основава на медицински модел и предразсъдъци спрямо хората с увреждания. Основното внимание е насочено върху съдебната експертиза на вменяемостта, без да се предоставят реални процедурни улеснения, които да гарантират правото на дееспособност (чл. 12 от КПХУ) и ефективно участие на лицата в процеса.
• Принудителното лечение е обичайното „наказание“ за тези, които са признати за невменяеми и е единствена алтернатива на лишаването от свобода. Същевременно принудителното лечение може да бъде удължавано неограничено и дори да надхвърля времетраенето на полагащата се иначе присъда.
• Професионалистите в областта на наказателното правосъдие, включително адвокатите, не получават достатъчно обучение относно правата на хората с увреждания,

както съответно и част от направените препоръки:

• Изграждане на система от подкрепящи услуги и улеснения, които да осигурят ефективно участие на хората с увреждания в наказателното производство.
• Предоставяне на подкрепа в областта на комуникацията и информацията, като например комуникационни посредници (intermediaries), лесни за четене документи, използването на опростен език.
• Предоставяне на равен достъп на обвиняемите/подсъдимите с увреждания до защита, включително правото да се изследва формата на вина.
• Осигуряване на обучения за професионалистите в правосъдната система, включително полицията, във връзка с това как да разпознават увреждането и как да действат в съответствие с КПХУ.
• Настояване за по-категорични разпоредби в директивите на ЕС, които да утвърждават чл. 12, 13 и 14 от КПХУ и да забраняват всякакви подходи в наказателно-правосъдните системи в страните от ЕС, засягащи правоспособността и дееспособността на лицата.

Пълният текст на доклада на български език може да намерите тук (в пдф формат), а на английски език тук (в пдф формат). Лесен за четене вариант може да намерите тук (в пдф вариант).