На 2 април 2023 г. са поредните парламентарни избори, пред които е изправена България. В тази връзка, ние от Сдружение „Независима експертна мрежа – НИЕ“, обединение на професионалисти – адвокати, социални работници и психолози, работещи в сферата на утвърждаването и защитата на правата на хората с увреждания, решихме да се обърнем към кандидатите за народни представители с покана за дебат на проблемите, които стоят пред хората с увреждания.

Във връзка с част от обявените приоритети на повечето водещи партии в сферата на социалната политика и правосъдието, с настоящето искаме да представим някои от проблемните области в тези две сфери от гледна точка правата на хората с увреждания:

  • Основни права и правосъдие

Съгласно чл. 12, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ), ратифицирана от Р България, държавите-страни по Конвенцията признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота. В нарушение на тази разпоредба в България продължава да съществува институтът на запрещението.

считаме, че на мястото на този обезправяващ хората с увреждания институт следва да се изгради система от социални услуги, чрез които на хората с увреждания да се предоставя подкрепа, включително при вземането от тяхна страна на решения, имащи правни последици, както и при участието им в административни и съдебни процедури.

Съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) настаняването в резидентна услуга на пълнолетно лице, поставено под запрещение, се извършва от районния съд по искане на дирекция „Социално подпомагане“ при наличие на съгласие от страна на запретения. ЗСУ разпорежда, че решението на съда подлежи на обжалване, без да посочва кои лица имат право на жалба. Гражданския процесуален кодекс също не съдържа норми, които да уреждат точно този въпрос. Поради тази причина, доколкото въпросните граждани са поставени под запрещение, те са лишени от право да обжалват решението на съда, с което последният ги настанява в институция (или отхвърля искането). Същевременно нито ЗСУ, нито ГПК предвиждат задължително назначаване на адвокат на човека под запрещение, чието настаняване в резидентна услуга се иска. Тези пропуски увреждат съществено правата и интересите на хората с увреждания, поставени под запрещение. Освен това, в ЗСУ е предвидено, че при настаняване на човек с ментално увреждане в резидентна услуга е необходимо, той/тя да даде съгласие за това. За установяване на съгласието/несъгласието социалните работници могат да искат съдействие от доставчиците на социални услуги, а съдът – от вещи лица. В ЗСУ обаче не са предвидени гаранции срещу злоупотреби с мнението на човека с увреждане. От друга страна ЗСУ не предвижда услугата „ползване на комуникационен експерт“, нито „професионално лице за подкрепа“. Такива фигури липсват и във всички процесуални закони на Р България.

В тази връзка на 09.03.2023 г. Комитетът на министрите прие решение (ние вече го коментирахме), касаещо изпълнението на мерките по делото на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Станев срещу България. В решението си Комитетът на министрите изисква от Р България да осигури процедурни улеснения и гаранции, чрез които съдът да установява действителната воля на лицето под запрещение, чието настаняване в резидентна услуга се иска, като осигури експертна помощ, правна помощ, специален подход от страна на съдиите, право на обжалване на решението на съда. Комитетът изисква от България и да осигури възможност на всички лица с ментални увреждания, настанени в резидентни услуги възможност да поискат от съда прекратяване на настаняването, когато това им искане не се взема предвид от компетентните дирекции „Социално подпомагане“, както и когато настанените лица не са дали действително съгласие за настаняване (волята им е била изопачена).

  • Социални услуги

Както е известно, в България тече процес по деинституционализация, който би трябвало да прекрати настаняването на хората с увреждания в институции и да им осигури подкрепа в общността.

Във връзка със създаването на Националната карта на социалните услуги, регламентирана в ЗСУ, към момента тече процес по планирането на социалните услуги. От публикуваните до този момент анализи и предложения става ясно, че резидентната грижа се разглежда като решение на проблеми от различно естество – липса на жилище изобщо; липса на адаптирано жилище с достъпна среда; липса на подкрепа (когато състоянието предполага повече от 168 часа по Закона за личната помощ). В същото време, съгласно ЗСУ, резидентната грижа следва да е за определен срок (чл. 89 от ЗСУ). На практика това е само пожелателен текст при положение, че за много хора резидентната грижа е единствена възможност. Липсата на подходящо жилище води до настаняването на хора с увреждания по социални причини.

В същото време България е критикувана за тенденцията големите институции да бъдат заменени от по-малки групови домове, в които хората се преместват да живеят в процеса деинституционализация. Резидентните места за живеене, както и институциите осигуряват по същество институционална грижа, тъй като „всички сфери от живота на един човек се случват на едно място и под едно общо ръководство“. На практика в България се провежда процес по имитация на деинституционализация, като големите домове се заменят с по-малки по размер центрове, с по-добри битови условия.

Институционализирането на деца с увреждания също не е преустановено – много от тях продължават да живеят в центрове, като най-честата причина за изоставянето им от родителите е липсата на подкрепа за последните, така че да могат да отглеждат децата си вкъщи. Същевременно, липсва държавна политика по обучение и стимулиране на кандидатите за приемни семейства да приемат деца с увреждания.

считаме, че институционализирането на хората с увреждания може да бъде преустановено чрез създаване на услуги в общността и пренасочване на средствата за издръжка на институциите към самите хора с увреждания, така че те да имат достъп до жилище, образование и подкрепа според конкретните им нужди.

Надяваме се поставените от нас проблеми да срещнат разбирането на политическите партии, като сме заявили нашето разположение и желание за провеждане на съвместни и открити срещи, участие в които следва да вземат и самите хора с увреждания, за да изразят личната си гледна точка.

Ние можем да предложим своята експертиза в областта на правата на хората с увреждания, включително да дадем предложения за изменения в нормативната уредба и провежданите социални политики.